ТЕТАНУС

Какво представлява заболяването и кой го причинява?

Тетанус е остра инфекциозна болест, с причинител Clostridium tetani. Произвежданият от причинителя тетаничен токсин спада към групата на най-силните биологични отрови. Поради специфично дразнене от тетаничния токсин на централната нервна система, заболяването протича с характерни гърчове.

В страните с тропичен и субтропичен климат тетанус се регистрира целогодишно, а в страните с умерен климат е налице лятно-есенна сезонност.

Как се предава?

Естествен резервоар и източник на инфекция са тревопасните животни (коне, овце, говеда и др.). Чрез техните фекалии тетаничните бацили попадат във външната среда, където преживяват като спори в почвата. Оттам тетаничните спори могат да попаднат в човек при дълбоки рани, чрез убождания с пирони и порязвания с ножове и други замърсени с почва предмети, огнестрелни рани, при изгаряния и измръзвания, ухапвания от животни, чрез наранена лигавица при раждане и аборт или чрез пъпната раничка при новородените, когато ражданията се провеждат извън лечебни заведения.

Как се открива?

Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина и епидемиологичните данни.

Какви са симптомите?

Инкубационният период при тетанус е от 6 до 14 дни. Колкото той е по-къс, толкова по-тежко протича заболяването.

Симптомите включват ригидност (скованост) на дъвкателната мускулатура, вратната мускулатура, гръдният кош и корема. Болният заема принудителна поза извит като дъга (опистотонус). При спазъм на лицевата мускулатура лицето придобива характерен израз на саркастична усмивка (risus sardonicus).

До какви последствия може да доведе?

Поради парализа на дихателна и гълтателна мускулатура се наблюдават затруднения в дишането и в гълтането.

Възможни са фрактури на кости, водещи до инвалидизация при деца.

Тетанус е инфекция с висока смъртност (10-25% от заболелите могат да завършат фатално).

Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?

Тетанус е тежко протичащо заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксинация. Имунизации срещу заболяването се прилагат още от първата година след раждането (Hexacima), които продължават като реимунизации  през втората година (Pentaxim), през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim), през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix), в годината, в която се навършва 17 години (Tetadif) и на всеки 10 години след 25-тата година (Tetadif).

След въвеждането на задължителна имунизация на населението в България с тетаничен токсоид (1959 г.) се наблюдава рязко снижение на заболяемостта.

От 2000 г. насам ежегодно в страната се регистрират между 0 и 4 заболели от тетанус, като всеки трети завършва летално.

Ползи от ваксинацията