ХЕПАТИТ Б
Какво представлява заболяването и кой го причинява?
Хепатит Б е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HBV). Хепатитният вирус е от 50 до 100 пъти по-заразен от този на СПИН. Вирусът запазва своята инфекциозност в засъхнала капка кръв при стайна температура най-малко 7 дни. Тази устойчивост е ключова за предаването на HBV.
Как се предава?
- Вирусът на хепатит Б се предава основно по сексуален път, когато не се използва презерватив. Предаването от мъж на жена е 3-4 пъти по-често спрямо предаването от жена на мъж.
- При болен или вирусоносител е възможно заразяване на контактните лица в домакинството/семейството при близък ежедневен (различен от сексуален) контакт при споделяне на общи принадлежности (самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки и др.), по които са налице микроследи от кръв.
- При контакт със заразена кръв – стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, включително при татуировки или акупунктура, замърсени инструменти от козметични салони и др.
- Възможно е заразяване на новороденото от майка носител на хепатит Б по време на раждането.
Как се открива?
- Хепатит Б се диагностицира чрез кръвно изследване, което открива протеин от вируса, наречен повърхностен антиген - HBsAg.
- Друг метод за диагностика е свързан с количествено определяне на HBV DNA посредством PCR тест. Прилага се основно при пациенти с хроничен хепатит Б за проследяване, включително за ефекта от проведена антивирусна терапия.
Какви са симптомите?
Инкубационният период варира от 30 до 180 дни, средно 90 дни.
Клиничните симптоми при остър вирусен хепатит включват треска, умора, мускулни и ставни болки, безапетитие, гадене и повръщане, стомашни болки, пожълтяване на склерите на очите и на кожата, потъмняване на урината.
При повечето хора хепатит Б протичат без изявена клинична картина, като това зависи и от възрастта.
При деца под 6 години 70% от случаите са безсимптомни. При лицата над 30 г. заболяването също протича по-често симптоматично, в сравнение с по-младите заболели.
При децата заболяването по-често хронифицира, отколкото при възрастните, напр. в 90% при предаване на вируса в периода на новороденото (от инфектирана майка), в 30% - при инфектиране на детето между 1-5 г. (в семейни огнища с хронична инфекция) и в 5-10% - при лица над 5 г. Затова е от особено значение да се провежда имунизация срещу хепатит тип Б още в първите часове след раждането.
До какви последствия може да доведе?
Хепатит Б, заедно с хепатит С са основните причинители на цироза и рак на черния дроб. Рискът от остра чернодробна недостатъчност и летален изход при хепатит Б варира обикновено от 0,5 до 1%.
Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?
Проучвания сочат, че ваксиналните програми срещу хепатит Б са довели до съществен спад в заболяемостта от рак на черния дроб (с 60%), от свръхостра чернодробна недостатъчност (с 76.3%) и от хронично чернодробно заболяване (с 92%).
По данни на Националния център по зарадни и паразитни болести, в България заболяемостта от вирусен хепатит тип Б намалява след въвеждане на задължителна имунизация срещу хепатит Б.
Към момента в страната се прилага задължителна имунизация с Engerix B, която се поставя на новороденото още в родилния дом, през първите 24 часа след раждането. Освен това, още имунизации срещу заболяването се прилагат през първата година след раждането (Hexacima / Infanrix Hexa).
Ползи от ваксинацията
- Ако 1 000 души заболеят от хроничен хепатит Б, 250 от тях ще умрат от чернодробно увреждане (цироза или рак). Остър хепатит Б с некроза на черния дроб се наблюдава при около 1% от инфекциите при новородени, 10% от инфекциите при деца на възраст 1-5 г. и при 30% от късните инфекции при лица над 5 г.
- Ако 1 000 души се ваксинират срещу хепатит Б, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване на мястото на поставяне на ваксината или умора; 100 от тях ще съобщят за главоболие.