Въпроси и отговори

В представително проучване сред родители, по поръчка на Министерството на здравеопазването, в партньорство с УНИЦЕФ България, изследвахме нагласите към прилагането на българския имунизационен календар. Родители на ваксинирани и неваксинирани деца посочиха какви са основните им страхове и притеснения, свързани с ваксините, както и от каква допълнителна информация се нуждаят. След анализ на получените резултати, епидемиолози и експерти от Министерството на здравеопазването, изготвиха отговори на най-често поставяните въпроси.

Да, ваксините са безопасни. Всяка ваксина преминава през множество изследвания в хода на клиничните изпитвания, преди да бъде одобрена за употреба, за да се гарантира, че може да се прилага безопасно и ефективно в препоръчителната възраст и че ползите от нея, надхвърлят многократно риска от възможните последици за здравето.

Като всеки лекарствен продукт, ваксините също имат възможни нежелани реакции, които са ясно описани в кратките им характеристики (те са достъпни и на настоящия сайт към всяка една от ваксините). Най-честите странични ефекти, които се наблюдават след поставяне на ваксина са: болка и зачервяване, подуване в мястото на поставяне, главоболие, умора, неразположение и повишена температура.

За периода от 2018 до 2022 г, в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и чрез Притежателите на разрешения за употреба, са постъпили общо 230 съобщения за нежелани лекарствени реакции, след приложение на ваксини от задължителния имунизационен календар. Преобладават съобщения за  вписани в Кратката характеристика на продукта/листовката нежелани лекарствени реакции, като температура, неразположение, втрисане, реакция на мястото на приложението. 11 от съобщенията в този петгодишен период описват липса на ефект, което се допуска при всяка профилактична дейност, каквато е ваксинацията и е ясно описано в информацията за употреба на ваксините. В единични случаи се съобщава за възникване на заболявания, които по време съвпадат с направена ваксинация, но не съдържат доказателства за връзка с ваксината. Около 55% от съобщенията са направени от родители, а останалите 45% от медицински специалисти. Повечето от съобщените реакции (над 70%) не отговарят на критериите за сериозност каквито са: приемане в болница, удължен болничен престой, състояния изискващи медицинска намеса, за да се предотврати приемане в болница.

Не, редица изследвания сочат, че няма връзка между ваксините и аутизма. Проучване на Центровете за превенция и контрол на заболяванията, Атланта, САЩ, публикувано през 2013 г, потвърждава заключението, че ваксините не причиняват аутизъм. Проучването се фокусира върху броя на антигените, дадени през първите две години от живота. Антигените са вещества във ваксините, които карат имунната система на организма да произвежда антитела, борещи се с болестта. Резултатите показват, че общото количество антиген от получените ваксини е еднакво между децата с аутизъм и децата без - резултати от проучването.

Специфичната причина за аутизма при децата не е открита. Но едно е сигурно: нарушенията при аутизма са генетично обусловени. Съвсем наскоро учените успешно откриха някои от специфичните гени, предизвикващи аутизъм. Някои родители се чудят дали освен генетичните фактори, фактори от външната среда също могат да причинят аутизъм. Това е възможно. Пример в тази посока е откритието на учените, че талидомидът (успокоително лекарство) може да предизвика аутизъм у новороденото, ако е използван от майката в началото на бременността й. Също така, ако бременната жена се зарази с вируса на рубеола през първите месеци на бременността, е много вероятно бебето да има аутизъм.

Сред основните притеснения на родителите е, че ваксините съдържат опасни съставки, най-вече живак. Като консервант, живакът е включен в състава на някои многодозови противогрипни ваксини с цел да предпазят ваксината от вторично бактериално замърсяване. В началото на 20-ти век повечето ваксини са били опаковани в многодозови флакони. Така, при аспирацията на една доза ваксина и обратното прибиране на флакона в хладилника за следваща аспирация, се е създавала предпоставка за вторично бактериално замърсяване на ваксината. Това, от своя страна е можело да доведе до абсцеси в мястото на инжектиране, а дори и до кръвни инфекции, които могат да са с фатален изход. За да се реши този проблем, през 30-те години на 20-ти век към ваксините са прибавени консерванти. Най-често използваният консервант по това време е тиомерзал – съставка, съдържаща живак. Поради факта, че децата са имунизирани често, те са получавали известни количества тиомерзал. Учените обаче не откриват никакви доказателства за това, че количествата тиомерзал във ваксините могат да причинят увреждания. Нещо повече, живакът естествено съществува в земната кора, почвата, въздуха и водата и всички хора са в досег с него. Всъщност, новородените, които са изключително на естествено хранене, приемат два пъти повече живак с кърмата, отколкото е количеството, съдържащо се във ваксините. Ваксините, които се прилагат в България, не съдържат тиомерзал.

След като бъде открита перспективна ваксина, тя се подлага на стриктно лабораторно тестване. Това включва внимателно изследване и тестване на ваксината и нейните съставки. Тези тестове оценяват безопасността на ваксината и доколко тя предотвратява дадено заболяване. Ако се постигнат положителни лабораторни резултати, производителят може да кандидатства за извършване на клинични проучвания, които включват няколко хиляди здрави доброволци. Клиничните проучвания са обвързани със строги правила и се провеждат в три основни фази:

  1. I фаза – по време на нея малки групи (приблизително 20-50 души) получават ваксината. Целта е да бъдат оценени безопасността, страничните ефекти, подходящата дозировка, метода на приложение и състава на ваксината. Ако фаза I е успешна, се преминава към следващия етап.
  2. II фаза – на този етап ваксината обикновено се прилага на няколкостотин души. Тази група ще има същите характеристики (напр. възраст, пол) като хората, за които е предназначена ваксината и се наблюдават най-честите краткосрочни нежелани реакции, как отговарят имунните системи на доброволците и каква е оптималната дозировка на ваксината.
  3. III фаза – при нея ваксината обикновено се прилага на хиляди хора, за да се гарантира, че е безопасна и ефективна за по-широка употреба. Резултатите от всички тези проучвания се оценяват, когато регулаторните органи взимат решение за издаване разрешение за употреба на дадена ваксина.

Проучвания се провеждат и след въвеждането на ваксина. Те дават възможност на учените да наблюдават ефикасността и безопасността сред още по-голям брой хора за по-дълъг период от време.

Ваксините намаляват риска от заболяване, като работят с естествените защитни сили на тялото Ви, за да изградят защита. Различните ваксини действат по различен начин, но всяка ваксина помага на имунната система на организма да се научи как да се бори с микробите. Обикновено са необходими няколко седмици, за да се развие защита след ваксинацията, като тази защита може да продължи цял живот. Някои ваксини, като тези срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит или сезонен грип, изискват периодични бустерни дози (реваксинация) за поддържане на защитните сили на организма. Когато получите ваксина, имунната система реагира по следния начин:

  1. Разпознава навлизащия причинител като вирус или бактерия.
  2. Произвежда антитела. Антителата са протеини, естествено произведени от имунната система за борба с болестта.
  3. Запомня болестта и как да се бори с нея. Ако в бъдеще отново срещнете причинителя, имунната система може бързо да го унищожи, преди да се разболеете.

Ваксините са най-ефективната защита срещу заболявания, които могат да предизвикат сериозни усложнения, като пневмония, менингит, рак и дори смърт. Повечето рутинни детски ваксини са ефективни за 85% до 95% от ваксинираните. Разликите в начина, по който индивидуалните имунни системи реагират на ваксината, обясняват някои случаи, при които хората не са защитени след имунизация.

Не, ваксините предпазват от болести, някои от които протичат много тежко и със сериозни усложнения.

Убитите ваксини, като тези срещу дифтерия, тетанус, коклюш, пневмококи съдържат части от причинители на заразни болести (антигени), към които приучават имунната система да се бори при евентуална среща с тях.

Живите ваксини, като тези срещу морбили, паротит и рубеола, съдържат отслабени причинители, които са обработени така че да запазят своята имуногенност (да стимулират образуването на антитела), но са с разрушена болестотворност (способност да предизвикват заболяване). В редки случаи е възможно при ваксинация с жива ваксина да се прояви инфекция, но тя е многократно по-лека, отколкото протичането на истинска болест.

Децата се ваксинират в ранна възраст, защото това е моментът, в който те са изложени на най-голям риск да се разболеят или да умрат, ако се заразят. Препоръчителният график за ваксиниране (имунизационният календар) е структуриран така, че времето на прилагане на всяка ваксина да бъде съобразено с възрастта, на която е вероятно детето да бъде изложено на заболяване и когато ваксината ще бъде най-ефективна.

Новородените бебета имат имунитет срещу някои заболявания, защото преди да се родят получават антитела от майките си (в случаите, когато майката притежава съответните антитела). Този имунитет обаче продължава само няколко месеца. Повечето бебета не получават защитни антитела срещу дифтерия, коклюш, полиомиелит, тетанус, хепатит Б или хемофилус инфлуенце тип Б от майките си. Ако бебето се разболее от определени заболявания, то може да развие „естествен“ имунитет, но трябва да понесе болестта и възможните рискове от нея, някои от които включват дълготрайно инвалидизиране, мозъчно увреждане, парализа, глухота, слепота или дори смърт.


Ако желаете, можете да изпратите своите въпроси към експертите от Министерство на здравеопазването, които в най-кратки срокове ще върнат отговор с подробна информация и факти, потвърждаващи становището.

Задай въпрос