ДИФТЕРИЯ

Какво представлява заболяването и кой го причинява?

Дифтерия е инфекциозно заболяване, причинявано от токсигенни щамове на бактерията, наречена Corynebacterium diphtheriae. Бактерията е сравнително устойчива, запазва се до няколко денонощия върху предмети от околната среда. Сезонността на заболяването е есенно-зимна.

Причинителите на дифтерията могат да проникнат през лезии на почти всяка видима кожа или лигавица и да доведат до дифтерия на гърлото, носа, сливиците, окото, кожата, на половите органи и др.

Как се предава?

Причинителят се предава при директен контакт с дихателни секрети или директен контакт с течност от заразни кожни лезии. Възможно е заразяване и чрез консумация на мляко и млечни продукти, контаминирани с дифтерийни бактерии (рядко).

Как се открива?

Диагнозата се поставя на база клинични, епидемиологични и микробиологични критерии. От решаващо значение е да се вземе материал за микробиологична посявка. Ако антибиотичната терапия е започнала преди вземането на материал, а културелното изследване е негативно за C. diphtheriae, предполагаемата диагноза може да се потвърди чрез PCR за дифтериен токсичен ген.

Какви са симптомите?

Инкубационният период на дифтерията е от 2 до 5 дни, с диапазон от 1 до 10 дни. Дифтерията на гърлото е най-честата форма на заболяването при неимунизирани хора. Първите симптоми при дифтерия обикновено са болки в гърлото и затруднение при преглъщане. В рамките на 2 до 3 дни се образува мембранозен налеп върху сливиците, който може да покрие голяма част от мекото небце. Мембраната е здраво прилепнала към тъканта и насилственото отстраняване води до кървене.

Възможни са още отпадналост, повръщане, главоболие и субфебрилна температура.

При неваксинирани лица дифтерията може да протече тежко със засягане както на горната част на дихателната система, така и с токсични усложнения на нервна, сърдечна и отделителна система и възможен летален изход.

До какви последствия може да доведе?

Усложненията при дифтерия включват миокардит, неврит (обикновено засягащ двигателните нерви), тежки дихателни проблеми, смърт.

Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?

Дифтерия е тежко протичащо заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксинация.

Имунизации срещу заболяването се прилагат още от първата година след раждането (Hexacima), които продължават като реимунизации  през втората година (Pentaxim), през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim), през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix), в годината, в която се навършва 17 години (Tetadif) и на всеки 10 години след 25-тата година (Tetadif).

В държави с висок имунизационен обхват, повечето случаи на дифтерия протичат асимптомно или с лека клинична изява и такива лица се откриват случайно, но са източник на инфекция за неваксинираните лица.

В България, последният случай на дифтерия е регистриран през 1994 г. Поддържането на висок имунизационен обхват с ваксина срещу заболяването ще предотврати появата и разпространението на дифтерия у нас.

Ползи от ваксинацията