Проф. Слънчева: Бременни жени, боледуващи от COVID-19 през първия триместър на бременността, могат да направят спонтанен аборт

 

Плюс Мен 13 май 2022 г.

Проф. д-р Боряна Слънчева, дм е началник на Клиниката по неонатология към Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“. Потърсихме я, за да разберем какви рискове крие заразяването със SARS-CoV-2 за бременните жени и техните деца и защо е важно да изберат ваксината пред преболедуването. 

 

Боледуването от COVID-19 свързано ли е с усложнения при бременните жени и какви?

Бременни жени, боледуващи от COVID-19 през първия триместър на бременността, могат да направят спонтанен аборт. В по-късните месеци на бременността могат да загубят плода или да родят преждевременно недоносено дете с ниско тегло. Ако боледуват в последния триместър на бременността, има изоставане в теглото на плода. След раждането се очакват и наблюдават проблеми с адаптацията – необходимост от кислород, затруднения в храненето (повръщане, лоша тегловна крива) и необходимост от лечение.

Има ли при недоносените бебета по-висок риск от развитие на усложнения при заразяване със SARS-CoV-2? Може ли да го минимизираме, ако майката се ваксинира по време на бременността?

Ако преждевременно родено дете се зарази със SARS-CoV-2, заболяването би могло да протече с усложнения, като склонност към тромбози, засягане функцията на черния дроб, дихателна недостатъчност, изискваща кислородолечение или апаратно дихателно подпомагане. Ако майката е получила ваксина по време на втория триместър на бременността и по-късно, част от нейните антитела преминават пасивно през плацентата и могат да са относителна защита за новороденото. Освен това, реално при ваксинирана бременна, не се очаква да се разболее от COVID-19 или ако се разболее заболяването ще протече леко. Общото състояние на бременната няма да е засегнато и това няма да се отрази тежко на плода.

Крие ли риск преболедуването на COVID-19 от страна на майката за бебето преди и след раждането? Какво показва Вашата практика?

Да, и в двата случая има риск за бебето. Преди раждането го обясних – очакват се усложнения. След раждането, ако майката е болна, може да зарази бебето и инфекцията при него да протече по-тежко и да се наложи хоспитализация.

Много хора смятат, че ваксините срещу COVID-19 пречат на забременяването? Какво ще им кажете?

Няма такъв риск. Това са фалшиви информации.

Препоръчвате ли на бременни жени, които страдат от придружаващи заболявания, да се ваксинират срещу COVID-19?

Категорично да! Ваксината е добре да се постави след първия триместър на бременността. Това е особено важно за бременни с диабет, прекарали онкологични заболявания и заболявания, протичащи с потиснат имунитет.

Какви са наблюденията Ви от началото на пандемията до момента в Клиниката по неонатология, която ръководите?

 Ваксините предпазват майката и индиректно предпазват и плода. По принцип COVID-19 инфекцията при бременните протича доста тежко и изисква активно лечение. Бременната е с променен имунен статус, склонност към тромбози, промяна във физиологията на дишането, повдигната диафрагма поради увеличаване на матка с напредване на бременността. Всичко това се отразява върху тежестта на протичане на заболяването, особено при засягане на белите дробове. В тези случаи се преминава към кислородолечение с подаване на маска или други техники на апаратно дихателно подпомагане. Тогава трябва да се вземе оптимално решение – спасяване на бременната и бебето.

За периода на пандемията в нашата клиника се родиха 165 новородени на майки с  COVID-19. С проблеми бяха децата на майки с придружаващи заболявания – диабет, прееклампсия, хипертония и др. Една част от тези деца бяха приети в неонаталното интензивно отделение и бяха на апаратна вентилация с продължителен болничен престой и сериозно лечение, други бяха на кислород и венозни вливания и отново с по- продължителен болничен престой.

Надяваме се тази пандемия да е приключила и COVID-19 да остане само като не тежко вирусно заболяване. Бъдещите и настоящи майки да получават точна и вярна информация от лекари и интернет сайтове с достоверна информация. Трябва да знаят, че взетите от тях решения ще се отразят не само на тях и на тяхното здраве, но и на техните бебета.

 

Доц. КалпачкиИмаме случаи на млади пациенти, които получават мозъчни инсулти, и единствената причина, която откриваме за това след обстойни изследвания, е преживеният COVID-19

Плюс Мен 05 май 2022 г.

Това са мъже и жени по на 30-40 г., които са били здрави, без никакви рискови фактори за инсулт - без високо артериално налягане, без промени в липидите, без сърдечни заболявания, и изведнъж правят инсулт

Доц. Росен Калпачки е един от водещите невролози у нас. Ръководител е на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Св. Анна“ в София, през която преминава значителна част от хората с неврологични заболявания у нас. Затова го попитахме как се отрази пандемията от COVID-19 на пациентите на клиниката, както и защо е важно да се ваксинират навреме. 

Как влияе коронавирусът SARS-CoV-2 на нервната система на здравия човек? Колко често и до какви неврологични нарушения може да доведе? Доколко сериозни могат да бъдат тези нарушения и кога отшумяват?

Над 2-годишният опит с пандемията – наш и световен, и това, което знаем от колегите и научната литература, показват, че след белия дроб най-засегната от SARS-CoV-2 е нервната система. Голяма част от засегнатите пациенти, които не стигат до болница и до развитие на някакви неврологични заболявания, дълго време след преболедуване на COVID-19 имат неврологични оплаквания. В острата фаза, т.е. когато човек е болен, оплакванията касаят основно белия дроб, дишането. Когато премине тази фаза, водещи са неврологичните оплаквания като умора и болки по цялото тяло, т.е. в пост-COVID периода най-чести са оплакванията от нервната система и много често не са леки, даже понякога и опасни. Пост-COVID синдромът се свързва основно с неврологичните оплаквания, с т. нар. „мозъчна мъгла“. Тя се наблюдава при голяма част от хората, които всъщност не могат да се възстановят, защото се оказа, че са засегнати малките съдове на мозъка и понякога много дълги седмици и месеци продължава това сработване на уж оздравелия от COVID-19 човек. Затова много дълго време тези хора се чувстват уморени, концентрират се трудно, имат главоболие, световъртежи и не могат да се върнат към обичайния начин на живот. За всичко това са виновни неврологичните нарушения. Това е и още една причина да препоръчвам ваксинацията – за да си спестят хората бъдещи здравословни усложнения. 

Увеличи ли се броят на пациентите с подобни оплаквания по време на пандемията?

Определено всички вълни и пикове на пандемията бяха съпроводени с увеличаване на острите оплаквания. Основният контингент болни в неврологичните кабинети и клиники са тези, които вече са преболедували COVID-19, т.е. понякога след преминаване на заболяването остават наистина дълготрайни и неприятни нарушения. Най-сериозното и тревожно явление, което наблюдаваме – имаме случаи на млади пациенти, които получават мозъчни инсулти, и единствената причина, която откриваме за това след обстойни изследвания, е преживеният COVID-19. Това са мъже и жени по на 30-40 г., които са били здрави, без никакви рискови фактори за инсулт - без високо артериално налягане, без промени в липидите, без сърдечни заболявания, и изведнъж правят инсулт. Това са най-тежките случаи след преболедуване на COVID-19. Много чести са другите усложнения, които не позволяват на хората да се върнат към нормалния си живот, но дори и да го направят, те имат ежедневни оплаквания, които световната медицинска общност обобщи като пост-COVID, както и удължен пост-COVID синдром. Той е свързан с няколко месеца неприятни оплаквания – основно световъртеж, главоболие и затруднения в когнитивните функции. Всички над 6 000 болни с COVID-19, които са преминали през нашата болница, са консултирани неврологично. На база на този опит от нашата клиника твърдо можем да кажем, че проблемните болни са тези, които преди това не са били ваксинирани. Консултирали сме и пациенти, които са се разболели, въпреки ваксинацията, но те много по-рядко получават неврологични усложнения. В хода на проследяването се оказа и че не развиват оплакванията на болните, които са преболедували COVID-19, но не са били ваксинирани.

Как протича COVID-19 при хората с неврологични заболявания? По-висок ли е при тях рискът от тежко боледуване и усложнения?

COVID-19 се отразява по различен начин на отделните групи неврологични заболявания, но ефектът от него е винаги негативен. Има заболявания, чиято честота се увеличи по време на пандемията, напр. съдовите заболявания на мозъка, в частност мозъчните инсулти, както и тези, които наричаме съдова деменция. Сериозно бяха засегнати пациентите с автоимунни заболявания, най-важното и най-разпространеното от които е множествената склероза. Пандемията повлия както върху тяхното предпазване от прогресията на основното заболяване, така и върху лечението им, което се оказа несъвместимо с периодите, в които са болни от COVID-19. Така че, пандемията определено се отрази на болните с неврологични заболявания и повиши риска от по-тежко боледуване и усложнения. Разбира се, връзката тук е двупосочна, но е по-скоро по посока на това, че преболедуването на COVID-19 причинява по-тежко протичане на основните им заболявания, а не толкова, че неврологичните заболявания предполагат по-тежък COVID-19. Как ще протече COVID-19 се определя от микробното число (показател, който определя интензитета на заразяване с дадена инфекция, образно казано определя, при заразяване, дали човекът е погълнал 50 или 5000 вируси или бактерии), от имунитета на пациента и това дали е ваксиниран. Болните с неврологични заболявания боледуват от COVID-19 много по-често, когато не са ваксинирани. В нашата клиника сме имали и пациенти, които са били с COVID-19 и след ваксинация, но при тях заболяването е протичало далеч по-леко.  

В този смисъл важно ли е хората с неврологични заболявания да се ваксинират срещу COVID-19 – какво съветвате пациентите си?

Категорично съветваме пациентите да се ваксинират. Единствените ни съображения са свързани основно с болните от автоимунни заболявания, но те са в посока да се отложи лечението на неврологичното заболяване. Практически няма неврологично заболяване, което да е противопоказание за ваксинация срещу COVID-19. Ваксината може единствено да ни предпази.

През последните 2 години УМБАЛ „Св. Анна“ натрупа огромен опит с пациенти, заразени със SARS-CoV-2, как се отрази пандемията на работата във Вашата клиника?

Основна част от нашата работа е най-съвременното лечение на мозъчни инсулти в България, защото Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Св. Анна“ е най-големият център за лечение на инсулти у нас и в цяла Югоизточна Европа през последните години. Тук се прави всяка трета тромболиза в България. По време на пандемията реално сме прегледали над 6000 болни с COVID-19, които са преминали през болницата. Пандемията оказа сериозно влияние върху работата ни, като увеличение процента остри инсулти. Повишиха се смъртността, средният престой на болните. Увеличи се до голяма степен броят на болните, които лекувахме от възпалителни състояния на нервната система – нещо, което по принцип не е толкова често. Не на последно място през този период в клиниката диагностицирахме уникални клинични случаи с COVID-19 и засягане на нервната система. Проследихме немалък брой болни в периода след боледуване и развитие на неврологични усложнения. Един от ключовите фактори, които повлияха на нашата работа, беше временното затруднение на ниво приемане в болницата. От една страна, уплахата сред обществото, заради която намаля възможността пациентите бързо да дойдат до болницата и клиниката, а лечението на инсулта изисква много бърза намеса от порядъка на минути и часове. От друга страна, първоначално трябваше да се съобразяваме с COVID-19 и с всички мерки спрямо пациенти, персонал.

Със затоплянето на времето и отпадането на противоепидемичните мерки заради спада в броя на новите случаи много хора решиха, че пандемията е приключила и ваксини вече не са нужни. Как ще коментирате?

Не мога да кажа какво се случва реално с пандемията в момента от епидемиологична гледна точка, но знам и вярвам, че за да можем да се избавим от нея, трябва да имаме много добро покритие с ваксини. Пандемиите от други заболявания и специално респираторни не са новост за човечеството. Единственият начин, по който хората, като общност, са се справяли с всякакви епидемии и пандемии, е, когато почти 100% от тях са ваксинирани. Нямаме друг избор. Основното, което ще намали и новите случаи, и усложненията след преболедуване, е много голяма част от хората да бъдат ваксинирани, като в България въобще не сме стигнали такова число.

МЗ стартира информационна кампания „+мен“ за ваксините и ваксинацията срещу COVID-19. Считате ли, че тя е необходима и ще стигне до хората?

Искрено се надявам повече хора да я чуят. Подобни инициативи показват, че институциите у нас, включително най-важната здравна институция – Министерството на здравеопазването, са ангажирани. Не трябва да намалява потокът на информация към хората, нито стремежът – ние като медицинска общност, и министерството като институция, да постигнем това, което са постигнали реално всички европейски държави. След като искаме във всяко нещо да бъдем част от Европа, трябва и във ваксинацията да се стремим към същото. Просто в Европа далеч, далеч по-голяма част от населението е ваксинирана. Как го постигнаха те, не знам, но и ние трябва да го направим. 

 

 

Проф. Цветалина Танкова: Инфекцията със SARS-CoV-2 може да доведе до развитие на захарен диабет

Плюс Мен 30 април 2022 г.

Новооткрит диабет е наблюдаван при около 14% от пациенти, хоспитализирани по повод COVID-19, включително и при хора без рискови фактори за заболяването

Проф. д-р Цветалина Танкова, дмн е началник на Клиниката по диабетология в Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Иван Пенчев”. Ръководи Катедрата по ендокринология към Медицинския факултет на МУ-София и е заместник-ректор по международно сътрудничество и проектно финансиране на същия университет. Потърсихме я, за да разясни кое прави ваксинацията срещу COVID-19 приоритетна за хората с диабет.

Може ли боледуването от COVID-19 да отключи диабет при напълно здрави хора?

Има доказателства, че инфекцията със SARS-CoV-2 може да доведе до развитие на захарен диабет. Новооткрит диабет е наблюдаван при около 14% от пациенти, хоспитализирани по повод COVID-19, включително и при хора без рискови фактори за заболяването. Има данни, че много от пациентите с хипергликемия по време на COVID-19 възстановяват нормално ниво на кръвна захар след преболедуването. Така новооткритият захарен диабет при COVID-19 поставя много въпроси – дали е тип 1 или тип 2, дали е преходен или траен, дали не е отключена изява на съществуващ проблем. Ето защо е създаден регистър на тези случаи (CoviDIAB) с включени 350 институции от цял свят и целта е да се установи разпространение, фенотип, патогенеза, естествен ход и адекватно поведение при новооткрит захарен диабет при лица с потвърден COVID-19, които са без анамнеза за захарен диабет и с нормално ниво на HbA1c.

При всички пациенти, които са хоспитализирани по повод COVID-19, трябва да се изследва нивото на плазмена глюкоза. Повишената кръвна захар, независимо от това дали се дължи на известен захарен диабет, на новооткрит захарен диабет или на остро възникнала хипергликемия, трябва да се проследява и контролира адекватно, тъй като именно тя е свързана с неблагоприятна прогноза при COVID-19.

Колко са хората, диагностицирани с диабет в България, и как се отрази пандемията от COVID-19 на тази статистика? Увеличиха ли се случаите и защо?

Хората с поставена диагноза захарен диабет в България са около 500 хил. В клиничната практика често срещаме хора с установен за първи път захарен диабет по време на боледуване от COVID-19.

Какви са рисковете от преболедуването на COVID-19 за хората с диабет? Има ли значение дали диабетът е тип 1 или тип 2?

В хода на COVID-19 обичайно настъпва влошаване на гликемичния контрол и при захарен диабет тип 1 и при захарен диабет тип 2, като стойностите на кръвната захар могат значимо да се повишат, дори и при хора, които поддържат трайно добър контрол. Може да се развие диабетна кетоацидоза, която налага хоспитализация. В клиниката натрупахме опит с пациенти с лош контрол на кръвната захар, предизвикан от COVID-19, и наблюдавахме, че нормализирането на кръвната захар в много от случаите отнема доста време и често се налага промяна на терапията за захарния диабет.

Как протича COVID-19 при хора, при които вследствие на диабет, са се развили и други придружаващи заболявания, т. нар. диабетна коморбидност?

Хората с диабет тип 1 и тип 2 са изложени на по-висок риск от тежко протичане, хоспитализация, неблагоприятна прогноза и развитие на усложнения вследствие на COVID-19, като този риск зависи от хипергликемията. Наличието на придружаващи сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, както и сърдечно-съдови рискови фактори (артериална хипертония, затлъстяване) допълнително увеличават риска от по-тежко протичане на COVID-19. Важно е пациентите да поддържат добър гликемичен контрол, тъй като това може да помогне за намаляване на риска от инфекцията, както и да намали тежестта на клиничната ѝ изява.

С какви усложнения е свързан пост-COVID синдромът при тях и колко дълго може да продължи?

След преболедуване на COVID-19 може да се наблюдават различни здравословни проблеми в продължение на седмици и месеци след инфектирането с вируса, които най-общо се означават като дълъг COVID-19. Хората със захарен диабет са по-склонни към дълъг COVID-19, тъй като връзката между двете заболявания е двупосочна. Най-често се съобщава за затруднения в дишането, задух, кашлица, лесна уморяемост, мускулна слабост, проблеми с паметта и концентрацията, промяна в настроението, виене на свят, главоболие, болки в гърдите, ставите и мускулите, сърцебиене, проблеми със съня, обриви, промяна във вкуса или мириса. Могат да се наблюдават и мултиорганни увреждания – на сърцето, бъбреците, мозъка, белите дробове, кожата. Не е установена зависимост между тежестта на COVID-19 и тежестта и продължителността на пост-COVID синдрома.

Каква е ролята на ваксините по отношение на диабета?

Захарен диабет тип 1 и тип 2 попадат в категорията на хронични заболявания, които са с приоритет за ваксиниране срещу COVID-19. Всички международни организации и институции са единодушни по отношение на ползата от ваксините срещу COVID-19, тъй като предпазват хората със захарен диабет от тежкото протичане и усложненията, свързани с коронавирусната инфекция. Експертният съвет по ендокринология към Министерството на здравеопазването, както и Българското дружество по ендокринология препоръчват пациентите със захарен диабет тип 1 и тип 2 да се ваксинират с приоритет срещу COVID-19. Това е най-доброто, което могат да направят за себе си и за своите близки.

Вие препоръчвате ли ваксинация на страдащите от диабет? Какво показва практиката Ви като ендокринолог?

Определено, да! Препоръчвам хората със захарен диабет тип 1 и тип 2 да се васкинират! За съжаление се появиха много фалшиви новини за COVID-19 ваксините, които доведоха до отлив на хората от ваксиниране. До тях достига разнопосочна информация и те се безпокоят дали могат да се ваксинират, тъй като имат придружаващи заболявания, а именно тези заболявания, както и захарният диабет, са с приоритет за поставяне на ваксина, тъй като протичането на инфекцията е по-тежко в тези случаи.

 

 

Акад. Петрунов: Няма никакъв проблем хората с алергии да се ваксинират срещу COVID-19

 Плюс Мен 21 април 2022 г.

Акад. проф. д-р Богдан Петрунов, дмн е един от най-изтъкнатите международно признати експерти и иноватори в областта на клиничната алергология и имунологията. На база задълбочените си познания и дългогодишна практика в изучаването и прилагането на специфичната имунотерапия на алергичните заболявания той дава отговор защо е важно хората с доказани алергии да се ваксинират срещу COVID-19.

Трябва ли хората с алергии да се имунизират срещу COVID-19? Защо? Какви са възможните усложнения за тях при евентуално боледуване от COVID-19?

Няма никакво противопоказание за хората с алергии да се имунизират. Единствено прекаралите тежки анафилактични алергични реакции към различни видове лекарства, храни и др., трябва да пристъпят или не към имунизация по преценка на лекуващия лекар и алерголог. Хората, които имат по-леки, банални алергични реакции, които се появяват по най-различни причини, спокойно могат да направят имунизацията си под защитата на антиалергични средства. Това означава 3-4 дни преди, в деня и 3-4 дни след имунизацията да се приема антихистаминов, антиалергичен препарат. Има най-различни такива препарати. Имунизацията може да се направи под този т. нар. антиалергичен чадър. От 2 до 3 случая на 1 млн. имунизирани са наблюдаваните тежки алергични реакции. Това показва, че няма никакъв проблем хората с доказана алергия да бъдат имунизирани, след като се посъветват с лекуващия си лекар. Това е важно, защото той познава добре състоянието и степента на развитие на алергичната им реакция. Когато са в остро състояние на алергична реакция, напр. пристъп на бронхиална астма, пристъп на сенна хрема или тежка уртикария, тежка проява на атопичен дерматит, които са основни алергични клинични прояви, тогава не се прави имунизация. Ако към дадения момент алергията няма никакви прояви и пациентът е в клинично здраво състояние, тогава алергията не е противопоказание за провеждане на имунизация.

Как протича COVID-19 при хората с алергии? Води ли до усложнения?

По време на боледуването от COVID-19 може да се изостри състоянието и дихателният статус на алергично болните, които страдат от дихателна алергия, бронхиална астма, астматичен бронхит, алергичен ринит. Затова протича по-тежко при тях и може да доведе до усложнения. Причината е, че COVID-19 е полиорганно заболяване, но основната му локализация е белият дроб. Ето защо е изключително важно хора, които страдат от този тип дихателна алергия, да бъдат имунизирани. Достатъчно е да не се намират в изострено състояние. Така че, няма противопоказание тежките астматици, хората с  с тежък алергичен ринит да бъдат имунизирани.

Хора, които са прекарали, имат уртикария или са склонни към кожни алергични реакции, също могат да се влошат по време на боледуване от COVID-19. Това го виждам постоянно при моите пациенти. При хора, които не са имунизирани, а са имали уртикария в миналото или атопичен дерматит, сега много често те започват наново да се проявяват.

 

Рискът от нежелани странични реакции след прилагане на ваксините по-висок ли е при хората с алергии в сравнение с този при останалите хора?

Не, но е важно мнението на лекуващия алерголог за състоянието на болния към момента. Ако се приложи антиалергичният чадър, всичко ще мине напълно спокойно.

Има ли противопоказни алергии и какво трябва да направи човек с установена алергия, за да разбере дали има вероятност да прояви нежелана странична реакция към някоя от ваксините?

Противопоказни са хора, които са прекарали анафилактична реакция, т.е. тежки алергични реакции към храни, към някои лекарства, химични вещества и особено от ухапване от насекоми. Това са основните причини, които могат да бъдат препятствие за провеждането на имунизация. Едно специфично противопокзание е алергия към поли-етилен-гликол / ПЕГ /, който влиза в състава на РНК’овите ваксини. Ако тези прояви са по-леки, а не тежки алергични реакции, може спокойно, под същия антиалергичен чадър, да се проведе имунизацията. Консултацията с лекуващия алерголог е задължителна, за да прецени актуалното състояние на пациента и дали то е подходящо за имунизация в момента или трябва да се изчака.  

Като имунолог как си обяснявате пост-COVID състоянията? Какви са предполагаемите причини за тях от гледна точка на науката?

Това е основен и много актуален въпрос за бъдещето на цялата медицинска наука и практика, тъй като COVID-19 е мултиорганно заболяване. Засяга всички органи и системи в човешкия организъм – мозък, бял дроб, сърце, бъбреци, черен дроб. Напоследък има много научни данни, че се засягат тестисите и заболяването може да доведе до стерилитет при мъжете. COVID-19 е тежко заболяване, което в началото може да премине леко, но последиците остават с месеци и дори с години. Засега е ясно, че не по-малко от 25-30% от всички преболедували, в зависимост от тежестта на заболяването и вирусния товар, който са получили, развиват пост-COVID синдром, т.е. късния COVID-19. Сега той е основен проблем за медицинската наука и практика. Последиците и уврежданията на тъканите и органите все още се изучават. Факт е, че пост-COVID синдромът вече е фиксиран като отделно заболяване в международната класификация на болестите, т.е. имаме заболяването COVID-19, но т. нар. късен COVID вече е друг тип заболяване. Разглежда се отделно и отделно ще трябва да се третира. Огромни усилия ще трябват на човечеството за преодоляването на проблемите от пост-COVID синдрома. Това е най-сериозният проблем № 1 пред нас за в бъдеще.

Нужно ли е да се ваксинираме след дълъг COVID и кога?

Задължително трябва да се направи имунизация в един период от 4 до 6 месеца, като е по-добре да се изчака до 6 месеца, защото след боледуването имаме имунитет. Днес е ясно, че след боледуване или след имунизация се получава имунитет от около 6 до 8, най-много 12 месеца, в зависимост от индивидуалната реактивност на всеки човек и състоянието на имунната му система. След боледуване или след  развитие на пост-COVID синдром може да се изчака 4-6 месеца и да се проведе пълен цикъл на имунизация. Това е много необходимо.

Какво е мнението Ви за бустерната доза? Нужно ли е да се поставя?

Ежедневно излизат десетки публикации и статистики по този въпрос. Решението на Американския център за контрол на заболяванията/CDC/  и на Европейския  център за контрол на заболяванията/ECDC/ е, че е необходима не само бустерната трета, но и четвърта доза. Тези, които са си направили трета доза, могат 4-6 месеца след поставянето ѝ да си направят втора бустерна доза. Това стимулира мощно имунитета и   вече е практика в Англия, Франция, Австрия и др.Според едно ново мащабно проучване, проведено под ръководството на Министерството на здравеопазването на Финландия на над 9 млн. души, след двете дози с иРНК ваксините показват  91 % ефективност, но 6 месеца след втората доза тази ефективност спада до 76%. Два месеца, след като се направи третата доза – бустерната, тя вече достига 95%, т.е. наново нараства значително защитата. Бустерната доза, както третата, така и четвъртата, която се предлага да се направи, мощно стимулират вирус-неутрализиращите антитела и клетъчния имунитет в човешкия организъм и то не само към Делта варианта, на който са базирани ваксините, но и към Омикрона. Така че, ваксините, които използваме сега, разработени на базата на Делта варианта, също стимулират създаването на много качествени неутрализиращи антитела и към Омикрон варианта. Много важно е хората да разберат, че имунизирайки се с бустерна доза - трета, четвърта, те значително засилват имунитета си към Омикрон.

Министерството на здравеопазването стартира информационната кампания за ваксинацията срещу COVID-19 „+мен“, много хора казват, че е закъсняла. Какво е Вашето мнение – нужна ли е тази кампания?

Напълно подкрепям тази кампания. Тя е много важна и трябва много интензивно да се развива. Трябваше още по-рано да се състои. Очевидно е, че на нас – българите, трябва много да ни се говори, много да ни се обяснява, за да го проумеем. Данните категорично показват, че имунизараните хора много по-малко боледуват. Заразените неимунизирани са около 85-90%, а от тези, които загиват в резултат на COVID инфекцията, над 90-95% са неимунизирани. По-добро доказателство от това не мога да си представя и е странно, че много хора не го разбират. Приветствам Министерството на здравеопазването за активността, защото това е пътят да убедим хората, че единственият начин да се справим с пандемията е масовата имунизация. Няма значение, че в момента случаите намаляват. Не знаем какво ще стане от есента нататък. Всички специалисти в света, всички центрове, които се занимават с тези проблеми, са категорични, че ще има нова вълна, която ще се появи към есента. Да не забравяме колосалния проблем с мутацията на вируса. Това е биологичен феномен, който не може да бъде избегнат. Всички вируси мутират. Създават се все по-нови и нови варианти, които не знаем как ще се проявят по отношение на тяхната инфекциозност и смъртността, която причиняват. Затова времето е много подходящо за провеждане на имунизация. Спокойният период през лятото - също. Много съм разстроен, че има фалшиви сертификати за ваксинация. За мен е необяснимо и катастрофално както за лекарите, така и за хората, които се „възползват“. Това е непонятна за мен игра със здравето на хората.

Идват великденските празници, когато семействата и близките хора се събират, а Омикрон и този негов по-заразен вариант продължават да циркулират. Какво ще посъветвате хората?

Тъй като този вариант доминира вече из цялата страна и е много по-инфекциозен, трябва да се вземат малко по-сериозни мерки. По време на великденските празници хората ще бъдат много по-често заедно за по-продължително време и това крие опасност за разпространението на инфекцията. Призивът ми е колкото е възможно все пак да се ограничат тези социални контакти, разстоянието между хората да е по-голямо. В закритите публични помещения, особено в транспорта, в моловете, в болниците, банките и др., е важно хората да бъдат с маски. Отпадането на тази мярка като задължителна не означава, че сме приключили с пандемията. В много държави по света наистина отпаднаха повечето мерки, но в съседните ни страни – Гърция, Румъния, Сърбия – навсякъде в закритите обществени места хората са с маски. Другият ми много важен съвет е да се използва настоящият относително спокоен момент хората да се имунизират. Припомням, че при подхода за борба с пандемията имаме 2 варианта. Единият е противоепидемичният – спазване на дистанция между хората, носене на маски на закрити обществени места. Вторият вариант е медицинският, който дава резултат по три основни начина. Първи – да има колкото е възможно повече тестирания, за да се изолират хората, които са заразени и носители на вируса. Втори – да се разработват все по-качествени лекарства за лечението на коронавируса, които подтискат размножаването му. Трети – най-важен – продължаване на интензивната имунизация срещу COVID-19. Тази триада – тестиране, лекарства против COVID и имунизация, трябва да се развива най-интензивно. Това е мнението на всички водещи специалисти в света.

 

Акад. Чавдар Славов: Ваксинирането е единственият начин, по който да се предпазим от последствията за мъжкото здраве, до които може да доведе COVID-19

Плюс Мен 11 април 2022 г.

Акад. проф. д-р Чавдар Славов, дмн е началник на Клиниката по урология с извършване на специфична дейност по андрология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ и ръководител на Център за комплексна терапия на туморите на простатната жлеза. Като един от най-изтъкнатите специалисти в областта на мъжкия фертилитет той обяснява защо COVID-19 може да доведе до безплодие при мъжете.

Акад. Славов, как се отразява боледуването от COVID-19 на мъжкото здраве? Какво показват данните от пандемията до момента?

Преболедуването на COVID-19 може да има сериозни негативни последици за мъжкото здраве. Те са свързани с патогенезата на самото заболяване, т. е. начинът на заразяване с вируса SARS-CoV-2, който причинява заболяването. Този вирус обикновено се свързва с рецепторите на ангиотензин-конвертиращия ензим 2, за по-кратко наречен АСЕ2. Съвсем естествено се закача там, където в организма има клетки, богати на АСЕ2. Навлиза в клетките и може да предизвика възпалителен процес. Най-често това се случва в белия дроб, който е богат на АСЕ2, но тестисът с неговите тестикуларни клетки също е един от органите с много интензивно струпване на АСЕ2 рецептори. Затова засягането им в хода на заболяването е напълно възможно и като резултат мъжете могат след време да загубят репродуктивната си способност.

COVID-19 засяга Лайдиговите и Сертолиевите клетки. Първите са основните производители на мъжкия полов хормон – тестостерон, а вторите подпомагат производството на сперматозоиди. Доказано е, че така се стига до обструкция на семиниферните канали, което може да доведе до безплодие. Това е едната страна на възможните реакции и усложнения за мъжката полова система от преболедуването на COVID-19. Другата е свързана с влиянието върху ренин-ангиотензин алдостероновата система на хормонално ниво, тестостерон плюс дихидротестостерон, като пониженото ниво на дихидротестостерона при мъже, боледуващи от COVID-19, също е доказано.

Има ли значение възрастта на съответния пациент и колко тежко е преболедувал COVID-19, за да се развие подобен проблем?

Безплодието е характерно за мъже в репродуктивна възраст между 20 и 50 г. Затова засяга основно тази група преболедували COVID-19. Често заболяването при тях протича сравнително леко, но преобладават симптомите от белодробния процес и общоинфекциозните симптоми като висока температура, напр., и другите, описани като клинична картина на COVID-19. Важното е, че за да се развият подобни проблеми с мъжката полова система на съответния пациент, няма никакво значение дали той е преболедувал леко или тежко коронавирусната инфекция. Не е задължително и да усеща болка в тестисите, но впоследствие, когато премине заболяването, се оказва, че има нарушение в сперматогенезата. Това се установява със спермограма, на която се откриват намален брой или липса на сперматозоиди, нарушения в морфологията или в подвижността им.

Имали ли сте вече подобни случаи във Вашата практика от началото на пандемията?

Имаме вече такива случаи. Информацията, която съобщавам, е от световния урологичен журнал от месец януари, тази година, както и от световните журнали по репродуктивно здраве и други научни издания. При нас също имаме пациенти с подобни проблеми, които не са включени в целенасочено изследване. Повече от 6 месеца след преболедуване, при проявено от тях желание да имат деца и направена в тази връзка спермограма, се установява наличието на т. нар. фертилитетни нарушения, т. е. безплодие при мъжа.

В тази връзка в нашата клиника започваме собствена програма, насочена към проследяване и оценка на гениталния статус на пациенти в репродуктивна възраст, които са преболедували COVID-19, независимо в каква форма. Програмата осигурява възможност да се проконтролират спермограмата и нивата на тестостерон на желаещите мъже.

Може ли ваксинирането срещу COVID-19 да предотврати появата на подобни проблеми?

Ваксинирането е единственият начин, по който да се предпазим от такива последствия, които са вид усложнение на COVID-19. Коронавирусната инфекция е обща инфекция, но това е локално усложнение, което неминуемо води до проблеми с мъжкото здраве.

Какво е мнението Ви за твърденията, че ваксините водят до стерилитет?

Не съм прочел подобна информация в нито един сериозен, официален източник. Това са твърдения на безотговорни хора, които вероятно не следят световната научна литература.

При ваксинираните мъже откриват ли се подобни промени като при преболедувалите?

Не се откриват, напротив – ваксините помагат да се избегнат подобни усложнения.

Вие ваксинирахте ли се и бихте ли посъветвали всички български мъже да го направят?

Разбира се, че се ваксинирах и считам, че всеки мъж задължително трябва да го направи. Аз дори и преболедувах COVID-пневмония в началото, след което се ваксинирах. През октомври месец миналата година се имунизирах и с противогрипна ваксина за защита срещу баналните грипни варианти, какъвто е сега „Камбоджа“. Благодарение на това досега не съм боледувал от този грип.

Тъй като съм на първа линия, след една много лека хрема позитивирах COVID-19, въпреки ваксинацията. Инфекцията обаче премина като хрема, за 2-3 дни. Дължа го на ваксината. Личният ми пример е още едно доказателство, че и ваксинираните хора могат да боледуват, но това се случва много по-рядко, много по-леко и с много по-малка тежест за здравната система. Така че, на този етап освен ваксините нямаме друга алтернатива. Ще дам и друг пример. Много мои близки, на които многократно съм препоръчвал да се ваксинират, но не го направиха, преболедуваха изключително тежко COVID-19. Някои от тях, за съжаление, загубиха и живота си. Това не бива да се случва повече.

В момент, когато цял свят се имунизира, на мен като българин ми е обидно да сме на едно от последните места. Бих казал и друго. С настъпването на лятото, неминуемо ще спадне епидемичното натоварване с COVID-19, но предстои есента. Трябва да сме подготвени. Затова поставянето на ваксина сега – през месеците април, май, би предпазило всеки от сериозно боледуване.

 

Д-р Виолетка Маринова: Опасността от COVID-19 е намаляла, но не е изчезнала. Затова трябва да изпреварим събитията, като се ваксинираме

Плюс Мен 06 април 2022 г.

Д-р Виолетка Маринова е сред най-опитните онколози у нас. Тя е част Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Вижте мнението ѝ относно значението на ваксините срещу COVID-19 за хората с онкологични заболявания.

Важно ли е пациентите с онкологични заболявания да се ваксинират и защо?

Изключително важно е! Има две основателни причини да го направят. Първата е, за да се предпазят от по-тежко протичане на заболяването при евентуална инфекция със SARS-CoV-2. Втората причина е, за да не се отлага евентуално провеждано лечение, свързано с тяхното основно заболяване. Ако такъв пациент се зарази със SARS-CoV-2 и не е ваксиниран, той боледува много по-тежко. Тогава и лечението на основното му заболяване трябва да се преустанови. Това отлагане е фатално за тези пациенти.  

Във всички фази на онкологичното заболяване ли се спира лечението при евентуално заразяване със SARS-CoV-2?

Ние не провеждаме противотуморно лекарствено лечение по време на боледуване от COVID-19. Лечението се преустановява, независимо дали е хормонално, химиотерапия, таргетна или имунотерапия.

Има ли значение за ваксинацията дали пациентът е с активно онкологично заболяване, в период на проследяване след лечение и т. н.?

За мен таргетната група за ваксинация са пациентите с активни онкологични заболявания, защото са на активно лечение, което не трябва да се отлага. Всяко забавяне е с лоша прогноза. Ако на пациента му предстои химиотерапия, е още по-важно да е ваксиниран, защото когато тя се провежда, имунният статус страда и той е уязвим за всякакъв вид инфекции, включително бактерии, вируси, между които и SARS-CoV-2. Тази група е приоритетна, но са важни и всички пациенти, които са в период на проследяване. Те не получават активно лечение, но се наблюдават. В момента не знаем в детайли какво точно може да се случи на пациентите, които са приключили своето лечение и са само на проследяване, ако преболедуват от COVID-19. Още нямаме достатъчно данни, но виждаме колко пост-COVID-ни синдроми се наблюдават от колегите в другите специалности. Важното е пациентите, които са след химиотерапия, имунотерапия или хормонотерапия, да бъдат ваксинирани. Трябва да бъдат внимателни само, ако имат алергия към някоя от съставките на ваксините.

Пациентите с онкологични заболявания са предимно по-възрастни хора с много придружаващи заболявания. Затова трябва да се консултират и със съответните специалисти преди ваксинация. Много важно е ваксината да се постави след РЕТ-скенер, не преди това. В противен случай при това изследване може да се види псевдопрогресия, ангажираща лимфните възли, която няма да е прогресия на заболяването, а резултат от активирането на имунната система. Изобщо образната диагностика, в частност най-вече РЕТ-СТ, не се препоръчва да бъде извършена  непосредствено след ваксинация.

Зависи ли ваксинацията от типа на противотуморната терапия, която получава съответният пациент?

Онкопациентите са една от най-важните групи, която трябва да бъде ваксинирана. Няма значение на какъв медикамент е пациентът. Трябва да се направи ваксина, независимо от вида на противотуморната терапия. На първо място поставям химиотерапията, защото тя намалява броя на белите кръвни телца и донякъде може да причини понижен имунитет на пациента. Таргетната терапия няма такъв сериозен ефект върху кръвните показатели. Имунотерапията и хормонотерапията също не се отразяват.

Противопоказно ли е пациент на химиотерапия да се ваксинира?

Не. Аз лично съветвам пациентите да се ваксинират преди химиотерапия. Така ще бъдат защитени през целия период, през който тя се провежда. Обикновено постоперативните  терапии са до 6 месеца. При метастатично заболяване са по-продължителни.

Трябва ли пациентите с онкологични заболявания, които са преболедували COVID-19, също да се ваксинират и ако да, колко време след установяване на положителния резултат?  

При преболедувалите пациенти съветвам след 1 месец да направят изследване за количествен анализ на антитела. След това препоръчителните срокове за поставяне на ваксина са еднакви както за онкопациентите, така и за останалите хора. Съгласно последните указания те могат да се ваксинират от 3 до 6 месеца след преболедуване. Все пак всичко е индивидуално и препоръчвам пациентът да се консултира с медицинския си онколог и заедно с него да вземат решението.

Сега, когато заболяемостта от COVID-19 е по-ниска, необходимо ли е да се ваксинират?

Искам да подчертая, че опасността е намаляла, но не е изчезнала. Нулев вариант на COVID-19 няма да има. Предполагам, че ще има малки или по-големи спорадични взривове или нови варианти, които могат да застрашат здравето, особено на онкоболните пациенти. Не трябва да се забравя, че тази опасност я има. Затова трябва да изпреварим събитията.

Кои пациенти с онкологични заболявания е най-важно да се ваксинират?

Поне в групата на солидните тумори няма диференциация дали е карцином на гърда, на дебело черво или друго. Особено важно е за пациентите с карцином на белия дроб, защото са една от най-рисковите групи. Те вече имат заболяване на белия дроб, затова при тях COVID-19 протича по-тежко и с по-дълъг период на възстановяване. При моите пациенти беше така.